приказки от деца

Начало | приказки от деца | Старата лампа

Старата лампа

Стиляна Начева | 2019-06-07

Ако бях дух от вълшебна лампа, щях да върша много чудеса. Постоянно щях да мечтая. След това щях да изпълнявам желанията си….

Един ден реших да се поразходя. Попаднах в гъста гора и намерих вековен дъб. Неговите дебели клони имаха множество разклонения и плътни жълто-зелени листа. Приближих се до дървото и видях, че в хралупата му има нещо блещукащо. Взех го, бе стар съд, целият в орнаменти и изпъкнали завъртулки. Мисля, че бе лампа. И то каква – цялата в прах и мръсотия. Реших да я почистя, затова извадих една кърпичка. Потърках лампата и тя запуши. От пушека скоро се образува силует. Той започна да се променя и накрая стана цветен. Този дух ми каза, че имам право на три желания. Учудих се, но казах само, че ще си помисля. Духът стоеше спокойно, кимна ми и влезе отново в лампата. Бях много развълнувана от приключението си и исках да споделя с някого. Но чакай малко! Не трябваше да проронвам нито дума за това. Щяха да ми вземат лампата. Продължих да размишлявам и си намислих желания.

На другия ден отидох в гората. Стигнах до дървото. Взех старата лампа и я потърках. Джинът отново се появи сред кълбенца от дим. Той стоеше гордо и важно. Бях сигурна, че е стар, колкото лампата. Рече високо:

– Намисли ли три желания, дете мое?

– Да! – побързах да отговоря. – Ще ги кажа с удоволствие.

– Слушам. – кратко съобщи той.

– За начало искам жълта къщурка в началото на гората. Нека бъде с двор. Второто ми желание е да имам кученце, но не искам да е от магазин, а от улицата или от приют. С удоволствие ще го взема и ще се грижа за него.

– А третото ти желание? – високо изрече духът.

– То е следното – искам да стана дух като теб, но искам да съм свободен дух. Нали е възможно?

– Да. Това ли е?

– Мисля, че да.

– Ще ги изпълня.

– Чакай! – побързах аз. – Иска ми се да запазя облика си, т. е. да съм човек. Само различното да е, че ще изпълнявам желания.

– Добре, речено – сторено. За да се срещнем отново, остави лампата на същото място.

– Приятен ден, джине!

– Надявам се да оцениш добротата ми, дете мое!

Духът отново се прибра в лампата. Аз я сложих в хралупата на дървото и тръгнах. Повървях, повървях и стигнах една жълта къща. Мисля, че беше моята. Влязох в двора и ме посрещна кучето ми. Кръстих го Белла. Всеки ден, следобед, излизах на верандата с кучето си, пиех мляко с какао и играех с него. Започнах да правя чудеса и за другите. Дарявах хората с радост и щастие, помагах им да изпълнят своите желания и намерения, но само онези, които имаха смисъл и бяха добри. На болните помагах да оздравеят, на бедните – да намерят свой дом, но никому не давах ей така, даром, а помагах, напътствах, подтиквах със собствен труд да постигнат желаното. Отворих кучешки приют, където живееха всякакви кучета – от големи непородисти до малки изоставени пинчери. Всеки ден ходех там и се грижех за тях и така… чак до днес, когато ви разказвам всичко това.

Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели“



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град